Image

В теб има повече, отколкото си мислиш

От бебета, хората около нас, включително и ние самите, оформяме това, което мислим, че можем и не можем да правим.

Понякога тези мисли ни насърчават да изпробваме и да правим повече, но през повечето време те ни ограничават.

Може да са ви казвали, че някои неща вървят в семейството, някои неща са просто в гените ви, а други са просто такива, каквито са.

Независимо дали го знаеш или не, тези мисли влияят на това, което искаш и на това какво правиш, което след това се показва във резултатите, които получаваш и често доказва, че тези мисли и действия са правилни.

Но някъде вътре знаеш, че нещо не е наред. Знаеш, че трябва да има нещо повече от това и наистина е така....
 

Любопитството ми ме доведе до някои важни уроци още от малък 

Още от дете съм супер любопитен. Исках да знам всичко за всичко. Какво е? Какво прави? Как работи? Защо работи по този начин? Освен това се опитах да разбера логиката на нещата, за да ми е по-лесно да ги разбера.

Естествено започнах да се чудя защо някои хора винаги са толкова щастливи и пълни с енергия, а други винаги са недоволни и в лошо настроение, независимо какво се случва.

Започнах да се чудя каква е разликата между хората, които са имали страхотен живот, и тези, с точно обратния?

Започнах да наблюдавам по-възрастните хора, защото в моята глава те са били на света най-дълго, така че би трябвало да имат някаква идея за това кое наистина има значение в живота и кое не.

Забелязах повтарящ се модел. Имаше няколко неща, които винаги бяха на първо място и решаваха дали някой ще има щастлив и пълноценен живот или не.

Първото нещо винаги беше доброто здраве. Второто нещо беше да имаш силни връзки, независимо дали с партньор, семейство, приятели или просто да се свързваш с другите. Разбрах напълно третото едва по-късно в живота, защото не беше толкова важно като първите две и не се появяваше толкова често. Това трето нещо се оказаха парите. 

Image
Image
Image

Мислех се за неуязвим

Винаги съм обичал да бъда активен и да опитвам нови неща. Четенето не ми беше много интересно, защото си мислех: „Защо да чета за преживяванията на други хора, когато мога да създам собствени?“. Разбира се, това често ме вкарваше в проблеми.

Имал съм много малки наранявания, но никога нищо сериозно. И така, както и много други, вярвах, че съм неуязвим. Подобно на мнозина, си мислех „Нещата се случват на други хора, но няма да се случат на мен“

Докато един ден, в началото на двайсетте ми години, отидох на тиймбилдинг, който включваше цял ден физически дейности. Предната вечер не бях спал много, но това не ми попречи да тичам, да играя тенис, волейбол, баскетбол, плуване и всичко друго, което се предлагаше. Сякаш това не беше достатъчно, дори отидох във фитнеса за тренировка. Същата вечер имаше парти и вместо да си седя спокойно и да се насладя на нощта, се присъединих към състезание по лимбо.

Оказа се, че съм доста добър в това и след като минах през най-ниската летва и спечелих, реших да се покажа колко съм велик и да мина още веднъж. Докато минавах под пръчката, усетих странно усукване в коляното и паднах на земята от болка.

На следващия ден коляното ми беше колкото диня и не можех дори да стъпя. Отидох в спешното, където ми предложиха бърза операция за отстраняване на проблема. Реших да не я правя, защото исках да чуя и други мнения. Подложих се на множество тестове и прегледи, само за да открия, че трябва да лежа в легло един месец и то заради грешка на първия лекар.

Ясно си спомням как се събуждах от болка всеки ден, прикован за леглото, за време което ми се стори цяла вечност. Не можех да си представя да тичам или да скачам, нито дори да ходя нормално отново някога. Тогава разбрах, че не съм неуязвим. Че и на мен може да ми се случат лоши неща, и то бързо със сериозни последствия. Това преживяване също ме научи, че дори онези, които се предполага, че са експерти в своята област, не винаги знаят какво правят. 

Казаха ми, че съм имам рядко заболяване, при което получавам слонски крака и освен това съм в преддиабетно състояние  

Започнах да тренирам, когато бях на 12, не защото исках да подобря здравето си, а защото се фокусирах върху второто най-важно нещо в живота и това бяха взаимоотношенията, особено с момичетата. Целта ми беше да изградя мускули, мислейки, че ще изглеждам готино и впечатляващо.

Диетата ми се състоеше основно от няколко неща: шоколад, кисело мляко, сирене, кетчуп и майонеза. Изяждах по една огромна 5 килограмова кофа с течен шоколад всяка седмица в продължение на години.

За съжаление, с напредването на възрастта ми ставаше все по-трудно да поддържам тази „диета“ и усещах негативните ефекти от нея все повече, така че бавно преминавах към по-здравословна нейна версия (разбира се, без да премахвам шоколада)

В началото на 20-те си години получих ухапване по крака, което прогресивно се влошаваше – възпалено, зачервено, парещо и болезнено. Реших да отида на лекар, който беше препоръчан от мнозина (оказа се, че не е заради нейния опит, а защото слага ботокс евтино).

Правиха ми изследвания и прекарах цял ден в болницата. Спомням си нейния загрижен поглед, когато ми показа резултатите. „Имате това рядко състояние, при което краката ви стават като крака на слон и остават така за цял живот. Също сте в преддиабетно състояние.” Тя продължи да говори и говори, но в този момент аз вече бях спрял да слушам. В главата ми започнаха да изскачат мои образи със слонски крака, как се бодя с инсулинови инжекции и всякакви подобни неща.
Бях толкова уплашен, мислех си, това е, животът ми свърши, ще страдам през целия си живот, никой няма да ме хареса и никога не мога да бъда щастлив.

Прекарах дни в болницата, подлагайки се на различни лечения. Ставаше ту по-добре ту по-зле и лекарката ме уверяваше, че ще се оправи. Но след седмици нещата се влошиха отново. Мозъкът ми започна да работи нормално за първи път, откакто тя ми съобщи резултатите, и ми каза, че нещо не е наред.
Отидох при друг специалист, който ми изписа някакво кремче за крака. За няколко дни проблемът изчезна.

Тогава разбрах, че дори някой да го е грижа и да е препоръчан експерт, това не означава, че знае какво е най-добро за нас и как да ни помогне.
Разбрах също защо здравето е толкова важно за възрастните хора – без него радостите в живота са ограничени. Реших, че трябва да направя всичко възможно, за да се погрижа за здравето си и след като направя всичко по силите си, ако все още имам нужда от помощ, тогава да я потърся.
 

Image
Image
Image
Image
Image

На 27 поех риск и загубих всичко...

Всички тези преживявания и много други, както и желанието да бъда във форма и здрав, ме накараха да започна да уча и науча колкото мога повече за здравето, фитнеса, храненето, движението и т.н. Това ми помогна да изградя добри познания по темите .
Когато обаче стана въпрос за работа, следвах обичайния път – да уча нещо, което може да ми донесе пари. Завърших магистър в сферата на компютрите и започнах работа в ИТ. Работата беше много добре платена, изкарвах повече пари от повечето хора, които познавах, имах много отпуска и колегите ми бяха страхотни. Но нещо липсваше. Помагах на хората със здравето и фитнеса им, както на работа, така и извън нея, и обичах да го правя. Знаех, че искам да го правя през цялото време.

Един ден, малко след като навърших 27, случайно отидох на презентация за обучение в Австралия. Разказваха ни за живота там и различните курсове, които имаха. Помислих си: „Ако отида в Европа, където образованието ми е признато, може да се откажа и да се върна към ИТ, в момента в който нещата станат трудни. Но ако отида в Австралия, няма да имам този избор – ще трябва да го накарам да заработи (както се казва, „изгори лодките“)." Разгледах курсовете, които предлагаха, и намерих един, който беше хранене за здраве. Надъхах се. Цената на курса беше повече от това, което изкарвах за шест месеца, но усещах, че трябва да го направя.

Както споменах преди, обичам приключенията. Не знаех много за Австралия, но нарочно избягвах да науча твърде много, защото исках да го изпитам от първа ръка. Нямах представа къде отивам или какъв е животът там и дори не познавах никого, който е бил там. Намерих квартира и платих за шест месеца напред. И след около две седмици, вече бях в самолет напът за Австралия.

Когато стигнах там, усетих, че нещо не е наред. Оказа се, че почти всичко беше измама – курсът, къде щях да остана, възможностите за работа и дори разрешението за работа. Загубих всичките си пари и спестявания. Тъй като не можах да си намеря работа в продължение на шест месеца поради проблеми с документите, натрупах сериозен дълг.
 

Открих, че много от това, в което вярваме, не е истина... 

През 6-те месеца без работа реших, че трябва да се възползвам максимално от времето си и бях обсебен от идеята да науча колкото мога повече за физическото и психическото здраве.
Събуждах се в 5 сутринта, отивах да тренирам и след това цял ден четях книги, гледах всички курсове, които мога да намеря, и се опитвах да науча колкото се може повече за здравето, храненето, движението, възстановяването, начина на мислене , човешка психология и личностното развитие.

Колкото повече навлизах в това, толкова повече осъзнавах, че повечето от нещата, които действително работят, са точно обратното или много далеч от нещата, които повечето от нас, включително и аз, вярваме, че са добри за нас.
Осъзнах, че имаме много повече контрол върху това, което ни се случва, от колкото можем да си представим.

След 6 месеца си намерих работа като Wellness Coach(консултант по здравословен начин на живот). Помагнах на хората да подобрят физическото и психическото си здраве. Работих със стотици хора от цял свят и повечето от тях напълно промениха живота си. Използвах това, което бях научил преди, и станах още по-добър в него. Докато правех това, продължих да чета, да ходя на курсове и да изкарвам сертификати от различни места по света за неща свързани със здравето, храненето, движението, възстановяването, фитнеса, превенцията на болести и др. 
 

Image
Image
Image
Image

Все още съм много далеч от перфектен 

Все още не съм там, където искам да бъда. Понякога ми е трудно да правя неща, които знам, че са добри за мен и ще ме накарат да се чувствам по-добре. Има моменти, в които дори забравям собствените си съвети. Все още не знам всичко и прекарвам време всеки ден, опитвайки се да науча нови неща за това как мога да подобря себе си и другите.

Едно нещо, което разбрах е, че в най-трудните моменти в живота ми, грижата за моето физическо и емоционално здраве е това, което ми помогна да ги преодолея и да изляза по-силен.
Разбрах, че здравето винаги трябва да е на първо място. Когато не сме здрави, не можем да даваме най-доброто от себе си във взаимоотношенията си, да се грижим правилно за другите или да даваме най-доброто от себе си в работата или бизнеса си. Дори и да имаме всичките пари на света, ако нямаме здраве, няма да сме щастливи.
Както се казва, здравият човек има хиляди мечти, болният има само една - да бъде здрав.

Днес имам огромната привилегия да помагам на хиляди хора по света, да правя семинари, лекции, да обучавам корпорации, да говоря на събития и да помагам на организации, както и да работя с хора от всякаква възраст от тийнейджъри до пенсионери, от изпълнителни директори на високо ниво до хора без дом. И ако нещо от това резонира с вас, ще се радвам на възможността смирено да бъда един от вашите ментори.

Image
Image
Image
Image

Нека работим заедно!

Научете как да подобрите вашето здраве и фитнес БЕЗПЛАТНО 

Image

ИЛИ

Заяви БЕЗПЛАТНА КОНСУЛТАЦИЯ

Image

© 2023  Milko Kukov  (www.MilkoKukov.com). All Rights Reserved