Започнах да тренирам, когато бях на 12, не защото исках да подобря здравето си, а защото се фокусирах върху второто най-важно нещо в живота и това бяха взаимоотношенията, особено с момичетата. Целта ми беше да изградя мускули, мислейки, че ще изглеждам готино и впечатляващо.
Диетата ми се състоеше основно от няколко неща: шоколад, кисело мляко, сирене, кетчуп и майонеза. Изяждах по една огромна 5 килограмова кофа с течен шоколад всяка седмица в продължение на години.
За съжаление, с напредването на възрастта ми ставаше все по-трудно да поддържам тази „диета“ и усещах негативните ефекти от нея все повече, така че бавно преминавах към по-здравословна нейна версия (разбира се, без да премахвам шоколада)
В началото на 20-те си години получих ухапване по крака, което прогресивно се влошаваше – възпалено, зачервено, парещо и болезнено. Реших да отида на лекар, който беше препоръчан от мнозина (оказа се, че не е заради нейния опит, а защото слага ботокс евтино).
Правиха ми изследвания и прекарах цял ден в болницата. Спомням си нейния загрижен поглед, когато ми показа резултатите. „Имате това рядко състояние, при което краката ви стават като крака на слон и остават така за цял живот. Също сте в преддиабетно състояние.” Тя продължи да говори и говори, но в този момент аз вече бях спрял да слушам. В главата ми започнаха да изскачат мои образи със слонски крака, как се бодя с инсулинови инжекции и всякакви подобни неща.
Бях толкова уплашен, мислех си, това е, животът ми свърши, ще страдам през целия си живот, никой няма да ме хареса и никога не мога да бъда щастлив.
Прекарах дни в болницата, подлагайки се на различни лечения. Ставаше ту по-добре ту по-зле и лекарката ме уверяваше, че ще се оправи. Но след седмици нещата се влошиха отново. Мозъкът ми започна да работи нормално за първи път, откакто тя ми съобщи резултатите, и ми каза, че нещо не е наред.
Отидох при друг специалист, който ми изписа някакво кремче за крака. За няколко дни проблемът изчезна.
Тогава разбрах, че дори някой да го е грижа и да е препоръчан експерт, това не означава, че знае какво е най-добро за нас и как да ни помогне.
Разбрах също защо здравето е толкова важно за възрастните хора – без него радостите в живота са ограничени. Реших, че трябва да направя всичко възможно, за да се погрижа за здравето си и след като направя всичко по силите си, ако все още имам нужда от помощ, тогава да я потърся.